Сноукайтинг- Някои го правят и върху сняг!

Когато живееш далече от морето, в дълбоката провинция и водата ти липсва на макс, но пък си имаш равни полета, зимно време със сняг и вятър в изобилие...ми то от само себе си те притиска да правиш луди неща 

Кайтбординг-ът можело и върху сняг, и върху тревичка, за по-смелите и обикновена самолетна писта ще свърши работа. Но нека ви споделя какво правят онези, „скритите”, от провинциализма, от статуктвото, от затвора на собствените си ограничения с малко снежна покривка и прекрасен вятър.

Радвам се, че познавам луди хора, честно, то без тях животът изобщо не би бил. Всяка зима, онези „скритите” при първия сняг катерят Витоша и то не заради Лале 1 или 2, които ту работят, ту не, ами заради платата около Голи връх и прекрасния зимен вятър.

Ако се заровите в нета, ще откриете любопитния факт, че зародиша на това приятно занимание е около 60те години, но като цяло официалното му начало се признава за 80те. Причината за „откриването” на сноукайтинга е основно в нуждата от по-бързото преминаване на експедициите през снежни и заледени места. Както и всичко останало у нас, сноукайтингът все още не е много популярен спорт, но набира скорост и ние всички му стискаме палци!

Скъпи човеко, ти който четеш, нека се опитам да обясня защо си заслужава да пробваш. Като начало да започнем от по-меркантилната страна. Ти няма да платиш за влек, нито на Цеко Минев, нито на някой друг. Мдам, и можеш да катериш по баира нагоре. Ти не се съобразяваш с това, че в 11 часа опашката на влека ще е 40 минутна. И не, няма нужда да пропътуваш 6 часа път и да спиш в 4* хотел, за да покараш малко. Освен това, ако си решил да пробваш зимния вариант най-вероятно си в графата луд и имаш поне едно от трите - воден кайт, някакви ски или борд. Ето – наполовина си подготвен.

Нека се погрижим и за духовното ти извисяване. Това да го направиш и върху сняг може да е много неща, но пък е несравнимо с нито едно от тях. Сноукайтингът е свобода, кислород, пеперуди в корема, любов, радост, да си нахилен до уши, невероятно щастие. Хмх, нещо като усещане за.........

.... живот..... мдам, горе долу е същото 

И за щастие и ние в България ще си имаме първия сноукайт фест, който силно ти препоръчвам да посетиш. Страхотния екип на Изтрещтийм (от къде ли идва името, контакти: http://www.iztreshteam.org/ или във Facebook са се погрижили за невероятната организация на хепънинг-а. За повече инфо посети http://snowkitefest.com/

Vitosha's Beauty

А да, и да спомена какво всъщност ти трябва – свободно време, добра прогноза, сноуборд или ски (да, ски), кайт – разбира се :-) и достатъчно увереност, за да си мислиш, че ще стане от първия път!









P.S. Всички текстове и изображения в блога са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Текстовете свързани с мнения за продукти са изразяване на лично мнение. Всички изображения са собствени, ако не е упоменато друго. Ако искате да използвате част от текст или снимки, моля посочвайте този сайт като източник.

В търсене на нещо, което се превърна в търсене на онзи дето духа

_{„Нещата в сърцето са неизброими. Каза ми го една жена. Ред от стихотворение, в което вярвала. Разбирала го така - ако някой вземе нещо присърце, тогава то винаги остава там. И каквото и да се случи, ще чака. Тя каза, че това можело да е човек, място или мечта. Нещо, на което си се посветил. Всяко свято нещо. Всичко било свързано в онези червени, меки като кадифе гънки. Било част от едно и също нещо и винаги щяло да бъде там, носейки ритъма на сърцето ти. „}

_{Та така и аз тръгнах да търся част от тези неизброими неща. Винаги ми е липсвало нещо, което да ме гъделичка отвътре да ми носи забавление, тръпка, да ме кара да не мисля за друго. До сега винаги е била работата – какви кампании, колко креативни, с бюджет, без бюджет, нови хора, нови колеги, нова работа. Горното и онези надлъгвания с колегите по срещи, постоянния въпрос – който отдел е по-добър? Ей, всичко това ме вдъхновяваше на макс, ама в един момент спря да ми стига. Исках повече, различно – започнах сърф – 2 лета, стана горе долу, но просто това не е моето вдъхновение. Фотография – донякъде продължава да запълва дупките, заедно с дизайна; после борд – абе ските са си друго нещо )), но като видно упорито магаре няма да се откажа. Та един прекрасен ден „Глутницата” казаха отиваме да караме кайт на Гьока, и аз: „разбира се” щом е ново нещо – първа писта. Дори не си направих труда да прочета малко какво е това „хвърчило” и би ли имало почва при моята физика. И така..Гьока, вятъра, ооо небеса, няколкото квадратни метра, усещането да те дръпне, страха, че всъщност не владееш напълно крилото ми докара пълно умопомрачение.}

_{Човек, не мисля, че това може да се опише. То е като да яздиш лъв в пустинята, като да погалиш акула, да се състезаваш с природата....А животът ти прави силен завой (надявам се правиленJ) – няма значение какъв автомобил караш, къде работиш, какво работиш, мнението на околните става все по-малко важно, целите на финийкиските знаци се употребяват в силна полза на ветроходните спортове. Просто смяна на приоритети.}

_{Купих си първото крило, първата дъска, първия трапец. Направих първите си метри и вярвам, че всеки път ще са все повече, все по-презицни и  изчистени.}

_{Все още сънувам J, и бара и посоката на вятъра и вълните и всичко.}

_{Хората, които не са опитали няма да разберат нищо от горното, затова силно се надявам все повече от тях да прогледнат и да намерят тяхното неизброимо, защото животът никак не се мери само корпоративно, кариерийно, екипно, има и други впечатляващи, далеч по-смислени дейности J}

_{С две думи: трябва да пробваш J}

P.S. Всички текстове и изображения в блога са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Текстовете свързани с мнения за продукти са изразяване на лично мнение. Всички изображения са собствени, ако не е упоменато друго. Ако искате да използвате част от текст или снимки, моля посочвайте този сайт като източник.