„Нещата в сърцето са неизброими. Каза ми го една жена. Ред от
стихотворение, в което вярвала. Разбирала го така - ако някой вземе нещо
присърце, тогава то винаги остава там. И каквото и да се случи, ще чака. Тя
каза, че това можело да е човек, място или мечта. Нещо, на което си се
посветил. Всяко свято нещо. Всичко било свързано в онези червени, меки като
кадифе гънки. Било част от едно и също нещо и винаги щяло да бъде там, носейки
ритъма на сърцето ти. „
Та така и аз тръгнах да търся част от тези неизброими неща. Винаги ми е липсвало нещо, което да ме гъделичка
отвътре да ми носи забавление, тръпка, да ме кара да не мисля за друго. До сега винаги е била работата – какви кампании,
колко креативни, с бюджет, без бюджет, нови хора, нови колеги, нова работа. Горното и онези надлъгвания с колегите по срещи,
постоянния въпрос – който отдел е по-добър? Ей, всичко това ме вдъхновяваше на макс, ама в
един момент спря да ми стига. Исках повече, различно – започнах сърф – 2 лета,
стана
горе долу, но просто това не е моето
вдъхновение. Фотография – донякъде продължава да запълва дупките, заедно с дизайна; после борд – абе
ските са си друго нещо )), но като видно упорито магаре няма да се
откажа. Та един
прекрасен ден „Глутницата” казаха отиваме да караме кайт на Гьока, и аз:
„разбира се” щом е ново нещо – първа писта. Дори не си направих труда да прочета малко какво
е това „хвърчило” и би ли имало почва при моята физика. И така..Гьока, вятъра, ооо небеса, няколкото квадратни метра, усещането да
те дръпне, страха, че всъщност не владееш напълно крилото ми докара пълно
умопомрачение.
Човек, не мисля, че това може да се опише. То е като да яздиш лъв в
пустинята, като да погалиш акула, да се състезаваш с природата....А животът ти
прави силен завой (надявам се правиленJ) – няма значение какъв
автомобил караш, къде работиш, какво работиш, мнението на околните става все
по-малко важно, целите на финийкиските знаци се употребяват в силна полза на
ветроходните спортове. Просто смяна на приоритети.
Купих си първото крило, първата дъска, първия трапец. Направих първите си
метри и вярвам, че всеки път ще са все повече, все по-презицни и изчистени.
Все още сънувам J, и бара и посоката на
вятъра и вълните и всичко.
Хората, които не са опитали няма да разберат нищо от горното, затова силно
се надявам все повече от тях да прогледнат и да намерят тяхното неизброимо,
защото животът никак не се мери само корпоративно, кариерийно, екипно, има и
други впечатляващи, далеч по-смислени дейности J
С две думи: трябва да пробваш J
P.S. Всички текстове и изображения в блога са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Текстовете свързани с мнения за продукти са изразяване на лично мнение. Всички изображения са собствени, ако не е упоменато друго. Ако искате да използвате част от текст или снимки, моля посочвайте този сайт като източник.
P.S. Всички текстове и изображения в блога са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Текстовете свързани с мнения за продукти са изразяване на лично мнение. Всички изображения са собствени, ако не е упоменато друго. Ако искате да използвате част от текст или снимки, моля посочвайте този сайт като източник.
Няма коментари:
Публикуване на коментар